В следващите редове ще ви разкажа как отидохме на екскурзия до Белоградчишките скали и видяхме почти всички интересни забележителности, но не и скалите. Защо ли? Ами защото времето обича да си прави шеги. И винаги трябва да имаш план Б.
Запазих две нощувки в Белоградчик. Ходили сме по тези маршрути, но винаги е приятно да се върнеш на красиви места, които са те впечатлили. Така поглеждаш с нови очи и получаваш различно усещане. И всеки път научаваш нещо ново. София- пещера Магура- са около 200 километра, а времето за шофиране е малко над 3 часа. Пристигнахме в гората, дъждът едва ръмеше, беше свежо и много приятно. Взехме билетите за пещерата- влиза се на всеки кръгъл час. Бяха дошли десетки туристи. Разходката в земните дълбини е два километра и половина. Екскурзоводът ни подкани да започнем нашето вълнуващо приключение. Няма да разкривам подробности, ще ви оставя да се изненадате и откривате сами. Само ще маркирам някои детайли, та ако не сте били там, да си представите какво да очаквате. В пещерата влизахме в галерии с колосални размери, които впечатляваха с природни феномени и фантастични образувания. Тук е най-големият сталактон- 20 метра и сталагмитът Падналият бор- висок над 11 метра. Има общо 6 зали, като едната от тях е лековита- за хора с белодробни заболявания. Има и винарна. Пещерата е започнала да се образува преди 15 милиона години. Тук са открити останки от пещерна мечка и домашни животни. В нейните недра са запазени стотици изображения рисувани с прилепна тор от древните хора през различни исторически епохи. Танцуващи жени, битови и ловни сцени, различни ритуали, звездни картини и слънчевият годишен календар, всичко това дава представата за една от най- големите находки на древно изкуство и познание на Балканите.
Изходът на пещерата ще ви отведе до Рабишкото езеро- най- голямото вътрешно езеро у нас. С прекрасните си пейзажи е много подходящо за фото пауза и разходка. До паркинга, където сте оставили колата си можете да стигнете пеша за около 30 минути или да ползвате платено влакче. Ние предпочетохме първото и се насладихме на свежия горски въздух и красивите гледки.
Пристигнахме в Белоградчик. Бяхме избрали семейна къща за гости. Посрещна ни стопанката- симпатична, гостоприемна и услужлива жена. Стаята ни беше уютна, имаше всичко необходимо, беше чисто и спретнато. Попитахме я къде да вечеряме. Тя се обади в малък семеен ресторант и ни запази места. Времето в Белоградчик беше дъждовно и съвсем не беше подходящо за разходка до скалите.
Така, че настанихме се и оставихме скалните феномени за утре. Починахме си и се отправихме на разходка в Белоградчик. Хубаво градче, но някак си ми стана тъжно за това, че нямаше местни,а предимно туристи като нас. Хубави стари сгради и къщи, но изглеждаха празни, сгушени прозорчета, които не светеха, дълги улици без хора. Ресторантчето беше много добро попадение. Настанихме се удобно. Хапнахме добре, обилно и евтино.
На следващия ден времето отново не позволяваше да отидем до скалите. Тръгнахме към Видин. Разстояние около 50 километра, което се изминава за около 50 минути. Искахме да посетим крепостта Бабини Видини Кули. Това единственият напълно запазен средновековен замък у нас. При това декор на над 50 български и чуждестранни филми. Възрастта му е на повече от 2 000 години, като основите му са построени върху античния град Бонония. Около замъка има много легенди. Едно от преданията разказва, че са живеели три сестри, богати наследници - Вида, Гъмза и Кула. Вида била много красива, но не искала да се омъжи. Кула се задомила и основала град Кула. Гъмза си намерила жених в Сърбия- в днешния Гъмзиград. А Вида построила замъка със собствени средства , за да могат местните хора да се укриват зад крепостта при нашествия на врагове.
Стените устоявали не едно и две нападения. След смъртта на Вида от благодарност дали име на замъка- Баба Вида или Бабини Видини Кули. А историческите факти казват, че през 14-ти век замъкът е бил обитаван от видинския владетел Иван Срацимир. Дълбок ров е пазел стените от нашественици и е бил пълнен с вода от река Дунав. Желаните посетители са влизали в замъка чрез подвижен дървен мост, който е спускан. Разходихме се в замъка, може би успяхме да надникнем навсякъде и да се докоснем до старинни помещения, различни оръдия и съоръжения и да усетим атмосферата. Гордо разположен на река Дунав, впечатлява с архитектура, история и магнетизъм.
Върнахме се в Белоградчик. Отново не беше подходящо да отидем до скалите. Валеше дъжд и имаше лека мараня. Казахме на стопанката на къщата, че сме малко разочаровани, че не можем да се качим до скалите. Тогава тя ни предложи да отидем до пещера Венеца. Много посещавана , съвсем наблизо, но изрази мнение, че едва ли ще успеем да влезем, защото е много мъничка - пътеката за разходка е едва двеста метра. Все пак да отидем рано- отваря в 9 часа и може пък и да успеем. И ние решихме да пробваме. Намира се близо до село Орешец- на около 13 километра от Белоградчик.
Пещера Венеца е очарователна. Няма друга такава преслест. Може би затова се и нарича така- венецът на пещерите. Тук всеки милиметър , който природата е извайвала в течение на милиони години може да бъде наблюдаван с часове.
На сутринта Белоградчик беше покрит от гъста , бяла мъгла. Така, че нямаше какво да се чудим- отидохме първи да разгледаме Венеца. Взехме билетите, дадоха ни каски, за да не си удряме главите в сводовете. Все още ни беше чудно какво точно ще видим, какви са тия предпазни мерки. Знаехме, че разходката е около час, а пещерата е много малка. Групата ни беше около десетина човека , повече не могат да влязат. Тук е моментът да кажа, че хора, които изпитват страх от тесни пространства или са трудноподвижни, това не е тяхното място. Още от влизането почти се пълзи. На много участъци се прикляка. Върви се и по панорамна стъклена тераса и се минава през 5 зали през двестаметровата обиколка. Но какво се разкрива пред очите...
По-голямата част от формите са от полускъпоценния камък инокс, ледени кристали и цветни калцидни образувания. Феерия от различни по цвят променящи се светлини допълнително подчертава красотата на този природен феномен. Бяхме силно впечатлени и въодушевени. Ексурзоводът беше много начетен и ни разказа интересни факти и подробности около този шедьовър на природата.
Върнахме се в Белоградчик и напук на гъстата като мляко мъгла си купихме билети за скалния комплекс. Естествено, че нищо не видяхме. Усещането беше , все едно участваме във фентъзи филм. Гледахме в нищото призрачните силуети на скалите. Определено ще трябва да се върнем. Даже се зачудих, защо ли пускат туристи, то си беше направо опасно. Но имаше и други луди като нас.
