Да пътувам до Бари беше моя мечта. Южна Италия е различна със своята
автентична атмосфера, слънчеви дни и романтика. Бари не е сред
най-популярните италиански градове за екскурзии, но според мен си
заслужава да се посети. Красивият стар град с каменни бели улички,
високите палми и красивото пристанище със сигурност ще ви очароват.
Възможността да си направите мини екскурзии до различни по дух градчета
наоколо не е за изпускане. И така - за моят рожден ден през март
прекарах със семейството си 4 вълнуващи дни /3 нощувки/. В следващите
редове ще ви разкажа за това мечтано, романтично, слънчево изживяване
...
Билетите резервирах около три месеца по-рано, като проверявах за
евтини оферти на уиз еър. Така се сдобих с мечтаните билети от 33 евро
на човек общо в двете посоки. Избрах две нощувки в Бари в стария град и
една нощувка в Алберобело. Нощувка със закуска - около 50-70 евро общо
за двойна/тройна стая. Като резервирате нощувки в Бари, трябва да имате
предвид, че ако сте в стария град ще са ви необходими около 15-20
минути спокойно ходене пеша до Централната жп гара, откъдето ще хващате
влакове за мини екскурзиите. Между стария град и жп гарата се намира
модерната търговска част на града с магазини и кафенета. За билетите за
жп гарите и автобусите разказвам по-долу.
И така... Ден 1 - БАРИ
Полетът бе около 50 минути. Кацнахме на летището малко след 15
часа. Вариантите да стигнем до центъра на Бари са няколко. С метро -
входът на метрото се намира непосредствено до изхода на летището. Билет -
около 5 евро, а пътуването до центъра - около 20 минути. Друг вариант
бе автобус 16, отново до изхода на летището, на пиацата отпред. Това е
градски автобус, който пътува до центъра около 50 минути и спира на
повече спирки. Билети купихме от шофьора на автобуса - около 1.50 евро. И
хоп - бяхме сред първите пет човека, имахме късмет. За пътниците след
нас нямаше билети. Пробваха със смс-и да си заплатят пътуването- имаше
указателни табели в автобуса, но нещо не им се получи. Добре, че не мина
контрола, глобите за пътници без билети са доста солени... През цялото
време следяхме с GPS на телефона къде се намираме, защото няма как да
разберем, кои спирки как се казват. В метрото спирките се изписват на
светлинно табло... това го установихме на връщане към летището.
Ние трябваше да слезем на Via Piccini, една от търговските улици в
центъра, на 5 минути от мястото за настаняване в стария град, което
бяхме избрали. Имахме две нощувки със закуски в автентичен италиански
дом, който се намираше до двора на катедралата "Св. Никола".
Усещането да си в автентичния стар град в типична италианска сграда, непосредствено до тази катедрала - светиня е изумително. Не се мотахме с настаняването, а направо хукнахме из улиците. Първо влязхоме в базиликата с мощите на чудотвореца.
Хора от цял свят идват и се прекланят пред мощите
на светеца, да се помолят за изцеление и благополучие и пишат молитвите
си на листчета и ги оставят там.
След като посетихме катедралата се
запътихме на разходка по крепостните стени с гледки към пристанището,
които се разкриваха пред нас по залез слънце.
След това се озовахме на оживените търговски улици,
където ядохме вкусен италиански сладолед. Вечерта старата и новата
градска част ври и кипи от живот, много млади хора, но и по-възрастни
местни италианци и туристи се наслаждават разхождайки се на нощните
светлини на града.
Ден 2 - МАТЕРА
На
следващата сутрин станахме в 8 часа, закуската се сервираше в близкото
кафененце. Поднесоха ни голям вкусен, прясно изпечен кроасан със солиден пълнеж от
течен шоколад, сок от портокал и капучино. Хапнахме на открито на
масичките поставени директно върху тесните каменни улички. Влакът за
Матера беше в 10.05 сутринта. Градчето се намира в регион Базиликата.
Пристигнахме в Матера след по-малко от два часа
пътуване с влак. Гаричката се намира на десетина минути от централната
част на града. Ще се ориентирате по табелите. Като стъпихме в старата
част на градчето.....
Пред нас се разкриха вълнуващи гледки, които се
редуваха една след друга и ни оставяха без думи. Почти не говорихме,
толкова бяхме впечатлени....
Матера е изумителен
град със своите изсечени в скалите домове, древни пещерни къщи- Sassi,
обитавани от хилядолетия. Интересен акцент бяха и супер луксозните
домове в автентични каменни сгради.
Все едно бяхме в декор на филм. И това не е случайно.
Тук са снимани холивудски филми, сред които и мегапродукцията "
Страстите Христови" на Мел Гибсън. ЮНЕСКО обявява Матера за Световно историческо наследство, а заедно с Пловдив са Европейски столици на културата за 2019 година.
Почти без почивка вървяхме повече от 6-7 часа. Стана
време да тръгваме към Бари и се запътихме към гаричката. Беше събота
вечер и от всички малки гарички по пътя на влака се качваха млади хора,
усмихнати и нагласени за да се разходят вечерта в центъра на града.
Влакчето от Матера към Бари все едно беше градското метро на околията
:). Слязохме в Бари към 19 часа, всъщност това беше единственото
закъснение на влак с 20 минути, което ни се случи, но наистина имаше
много пътници. Потънахме в навалицата от хора излязли да се разходят ,
да хапнат и пийнат питие в някое заведение. Млади и стари по пейки и
буквално по стълбища на сгради или в кокетни кафененца, на цели групички
използваха хубавото време за да се видят и поприказват. Сляхме се и ние
в тази атмосфера и се напъхахме в едно малко уютно заведение и хапнахме
истински италиански спагети с чаша хубаво местно червено вино.
Ден 3- ПОЛИНЯНО А МАРЕ И АЛБЕРОБЕЛО
Станахме отново към 8 часа, закусихме си в
нашето романтично кафененце, освободихме стаята с много тъга, че
напускаме това прекрасно място и се отправихме към жп гарата. Трябваше
да хванем влака за Полиняно а маре в 10 часа. Уж си бяхме разчели
времето, но опашката за билети на гишето ни изненада. Имахме 20 минути
до тръгването на влака, имаше двама човека пред мен , но продавачите на
билети изобщо не си даваха никакъв зор. Нямахме монети, иначе щяхме да
вземем билети от автоматите.... Вече изнервени до краен предел успяхме
да се сдобием с билетите, питахме от кое бинари тръгва влака, казаха ни
10 и се почна едно тичане.... Качихме се във влака и той тръгна. Билетът
е 2.50 евро в посока, пътуването е около 20 минути. Пристигнахме в
Полиняно а маре.
Малко, кокетно градче на ръба на
морските скали, с най- вкусния италиански сладолед, мммммм... Опитахме
го няколко пъти / по 1.50 евро е/.
Общо взето разходката ни беше следната- сладолед,
разходки по тесни улички и гледки от панорамни тераси надвиснали над
морето, сандвич с морска храна, други тераси с гледки към морето и
скалите, после слязохме до плажа между скалите, отново сладолед, пак
разходки из тесни колоритни улички, сладолед..... не ни се тръгваше.
В това малко симпатично градче се усещаш лек и
свободен. Пълно е с млади влюбени двойки, симптични музиканти, които
свирят романтична музика на панорамните тераси- обиколихме ги всичките
.... Но имахме автобус за Алберобело в 16.30.
Ден 4 - АЛБЕРОБЕЛО
Бяхме си купили билети по интернет от
сайта на компанията - беше неделя, но билети се продаваха и в близката
табакерия. Около 4 евро на човек са. Пътуването е около час и половина.
Хубаво беше да пътуваме с автобус, минахме и през други малки симпатични
градчета, които видяхме. Пристигнахме вечерта в Алберобело, по тъмно.
Спахме в къщичка трули.
Беше уникално изживяване и го
препоръчвам на всеки. Не можехме да се нарадваме и обикаляхме от стаичка
в стаичка. Трулито беше с две спалнички, нещо като кухничка, гостна и
баня. Въпреки, че беше неделя и нямаше много туристи, заведенията си
работеха, пици на парче, кафененца...На следващия ден станахме
към 7 часа, имахме закуска, която беше богата, от продукти местно
производство, уникално прошуто, сирена, домашно сладко и йогурт.
Бяхме извънредно доволни и се отправихме да разгледаме
градчето. То е впечатляващо със своите бели варовикови къщички трули още
от 15-ти век, които са все едно от приказките.
Те са изключително устойчиви, стените им са дебели по
един метър. На върха на всяка къщичка трула има конусовиден покрив със
символ, който означава нещо - магия, любов, учение ... Алберобело е в списъка на ЮНЕСКО за Природно и културно наследство заради уникалните си постройки.
И така, стана 10.30 часа и въпреки че влакът ни
беше след час и нещо решихме да отидем до гаричката да си купим билети. И
добре, че така направихме. Взехме билетите и се върнахме на центъра -
разстоянието е 5 минути пеша. Поразходихме се още малко и като стана
време се запътихме към гаричката. И какво да видим. Огромна опашка от
пътници, продавачът на билети затворил гишето, хората реват, че от 30
минути няма никой. Автоматът за билети не работи... Вариант е през
телефона да си купиш билет, но трябва да имаш интернет и банкиране... На
тази гаричка спират няколко влака на ден, но човекът явно е решил да
хлопне кепенците, точно преди влака да тръгне. Но така е в Южна Италия.
Животът тече на други обороти ....:).
Пристигнахме
на жп гарата в Бари, оттам взехме метрото до летището и така семейното
ни пътуване привърши. Разделихме се с Бари с много хубави емоции,
прекрасни спомени за слънчеви дни, морски бриз, вкусна храна и
автентична италианска атмосфера и си обещахме да се върнем.
Относно пътуването с влак ... Бях
солидно подготвена, това е нещо като курс по ориентиране ... Ето защо.
Билетите се купуват от три различни компании, влаковете тръгват от
различни места на жп гарата, която представлява нещо като комплекс от
няколко сгради. Това е доста объркващо, но само първия път. Трябва да
се знае, че от Бари влакове за някои дестинации в неделя не пътуват, а
биват замествани от автобуси, които се движат на по-големи интервали.
Билетите за влак се купуват онлайн, от гише на гарата или от автомати
за билети на по-малките гари. Валидират се на жълтите машинки, не
забравяйте. Ако ще купувате билети от автомати - пригответе си за всеки
случай монети,защото не всички приемат банкноти. Билетите за автобусите в
неделя се закупуват онлайн от сайтовете на компаниите или направо от
табакериите - това са нещо като нашите будки за вестници с пакетирани
храни или от близките кафенета. Проблем, обаче е комуникацията, защото в Южна
Италия много малко хора говорят английски. Така, че проверете си
разписанията и възможностите за пътуване предварително, за да не сте
неприятно изненадани. Мои приятели ми споделиха, че влаковете им
пътували с големи закъснения - около час. На нас чак така не ни се случи,
но и това го имахме предвид. Важно е особено, ако гоните самолет или друг транспорт.
Има
и опция да хапнете изгодно италианска кухня. И там си имат
сайт за групово пазаруване. Сайтът е на италиански език, но аз се
оправях идеално с гугъл преводач. Правите регистрация на сайта www.groupon.it и започвате да получавате оферти на пощата си и ако ви харесат си купувате купон и си правите резервация он-лайн.
Ако статията ви е харесала и я намирате за полезна, можете да
направите дарение чрез този линк за развитие на блога. Благодаря ви!
https://www.paypal.me/vikitravel/5
Ако идвате от центъра и сте с лице към жп гарата:
Влакове за Матера
/ влиза се в сграда от дясно на централна сграда на жп гарата /
http://ferrovieappulolucane.it/
Влакове за летището
/ влиза се в сграда от дясно на централна сграда на жп гарата, след входа за влака на Матера /
http://www.ferrovienordbarese.it/
Влакове за Полиняно а Маре
/
влиза се в централния вход на жп гарата, питайте на кое бинари трябва
да отидете за да се качите на влака или гледайте указателните табели /
http://www.trenitalia.com/
Влакове и автобуси за Алберобело
/
Aвтобусът в неделя спира от другата страна на Централната жп гара,
един вид откъм гърба й, има табела за спирка със знак на компанията. /
Влаковете са в лявата част на жп гарата/
