КЕФАЛОНИЯ - ПЕРФЕКТНОТО БЯГСТВО. ЗАКИНТОС - КОРАБОКРУШЕНСКИЯ ПЛАЖ НАВАГИО. ПЪТЕПИС

КЕФАЛОНИЯ - ПЕРФЕКТНОТО БЯГСТВО

   Кефалония - планински остров с изумителни скали и кристално синя вода. Казват, че Лефкада и Кефалония си съперничат по красота. И докато Лефкада гъмжи от туристи и там е вечния купон, то Кефалония дарява със спокойствието на земен рай. Кефалония е по-планинска, по-усамотена и авантюристична.

Да посетим Кефалония беше наша мечта, защото звучи някак мистична, далечна и пълна с приключения. И да, така се оказа :) Хиляди пъти бих се върнала там, ако мога...
И така. Хванахме ферибот от Лефкада от Нидри. Виж пътеписа ми за Лефкада. Там описвам как да стигнете от София.
ЛЕФКАДА - ЕКЗОТИКА, РЕЛАКС, ЛЮБОВ ОТ ПРЪВ ПОГЛЕД И  ЗАВИНАГИ!
Пристанището на Василики, откъдето по принцип тръгва ферибота,  беше в ремонт и затова тръгнахме от Нидри, където нощувахме предната вечер. Бяхме запазили билети за ферибота месеци по-рано от този сайт:
http://westferry.gr/
Пътувахме малко над два часа и акостирахме на китното пристанище Фискардо.  

Тесни улички, кафененца окичени с цветя, луксозни мега яхти... Още в първия момент усещането е за една различна по дух Гърция - автентична, но и същевременно изискана. По някакъв странен начин типичните гръцки селски пейзажи се допълваха от супер лукса на тузарските кораби.

Запътихме се към нашето селце, където си бяхме взели нощувки- Айя Ефемия. След като излязохме от пристанището , докато шофирахме първите километри се чудихме - леле, къде дойдохме! Планински пътища, безлюдни територии, каменисти баири. На фона на кипящата от живот Лефкада ни се стори меко казано  пусто  място... Особено като стигнахме до бившия главен път, който бе напукан от земeтресение и не можехме да минем по него. Видяхме, обаче че наблизо е градчето Асос и решихме да го разгледаме. Започнахме да се спускаме по пътя и.... загубихме дъх.

Толкова тихо, кротко селце, красиво разположено в заливче с кристално чиста вода... Като излязло от приказките или нарисувано от ръката на художник. Самото съвършенство, удоволствие за сетивата. И тогава усетихме Кефалония. Почувствахме я, потапяйки се в нейната атмосфера.
     Айя Ефемия ни очарова. С гостоприемството си, с красивото пристанище, с крайбрежните заведения. С непринудеността на местните. Избрахме това градче, защото беше относително близо до дестинациите, които си бяхме набелязали, а именно - пещерата Мелисани, плаж Миртос, плаж Петани, плаж Антисамос и скритият, таен плаж Фтери.

Имахме само 5 дена, които бяха крайно недостатъчни, но ние се бяхме амбицирали да видим поне това. За един ден дори успяхме да отидием до Закинтос до плаж Навагио / корабокрушенския плаж/, но всичко по реда си. Обожавам вечерните разходки с кръчмичките на Айя Ефемия.  Стари моряци с униформи дрънкат на акустични китари и пеят пиратски песни, захапали лула, а обстановката е меко казано непринудена, туристите танцуват директно на улицата на пристанището. Пак на улицата правят барбекюто, така докато си танцуваш -  да хапваш и пийваш, няма да се връщаш до масата я! На самото пристанище собствениците на по-обикновени и по-скъпарски яхти пият чаша вино или подремват на фона на шумотевицата от селцето...
     Плаж Миртос се намира на около 15 километра от Айя Ефемия. Както на много места в Гърция, така и тук - задължително си вземете аква обувки. В морето и на плажа има камъчета. 

Казват, че Миртос е един от най-удивителните плажове не само в Гърция, но и в Европа. И има защо. Най-красивите морски вълни, които някога съм виждала.

Има и малка пещера в ляво, като застанете с лице към морето. Плитка е, морската вода е по-топла и се излиза от нея и от друг край.
     Плаж Антисамос - снимани са филми като „Мандолината на капитан Корели“. Подводният свят е приказен. Заслужава си да се потопите с шнорхел или маска под водата.  С часове мога да наблюдавам как рибките плуват между коралите .

     Плаж Петани сам по себе си е очарователен, красивият планински релеф му придава дивен вид... Ако искате да видите цялата му прелест, наблюдавайте го от високо. Пейзажът не може да се представи толкова добре с фотоапарат, колкото е красив на живо.

В Кефалония цените на заведенията и хотелите са поне с 20-30 процента по-евтини и плаж Петани не прави изключение. Освен красиво море, предлага и по-евтини ресторантчета за хапване на  морски деликатеси и местно вино.

     Мелисани - пещерата на нимфите най-добре я посетете около обяд, когато слънцето е перпендикулярно и осветява процепа й.  Тогава ще наблюдавате мистични гледки... Вижда се всяка прашинка във въздуха и дори всяко камъче в 30-метровите дълбини. А фигурите, които е изваяла водата в пещерата дори не мога да ги опиша. Влиза се само с лодкар и гондола. А лодкарят ни пееше все едно сме във Венеция - " О, соле мио "... Това, което много ни впечатли беше, че по целия път от пещерата Мелисани до Айя Ефемия имаше бели мини лагуни. Няколко пъти просто спирахме и се къпахме, гледахме големи риби как плуват на групи и се отдадохме на пълен релакс. 

      Само за посветени : Плаж Фтери....Бях гледала снимки на този плаж в интернет, когато търсих интересните места в Кефалония. Тези, които са успели да се доберат до Фтери не споделят как са стигнали до там... И е разбирамо. След малко ще разберете защо.

Бях свикнала всичко да намирам с приложението maps на телефона. Чуквам дестинацията beach Fteri - гледам по въздух 500 метра от мястото където може да се паркира. Тръгваме с колата . Карахме около 20 километра. И стигаме до черен път. Вече почва да ни става съмнително. Само кози и горички наоколо. И като стигнахме телена ограда, непроходима гора и баир вече ни стана и притеснително - къде сме тръгнали! И докато се мотаем и оглеждаме терена и преценяваме, че в този непроходим гъсталак , кози, скали и ред огради няма къде да ходим, се появи бяла кола с гръцка регистрация. Оттам слизат симпатични младежи- момче и момиче. Питам ги на английски - " Знаете ли пътя към Фтери ?"  Те - " Ами ние натам сме тръгнали" и ни поглеждат в краката. "Ама вие с тези джаппанки няма как да стигнете !"..."Споко имаме обувки"... " А вода имате ли, сандвичи? ". "Имаме "-  отговарям аз. Питам колко време е пътя, те ми отговарят 3 часа. Викам си нещо не сме се разбрали, ей го е къде е на картата - 500 метра, сигурно 30 минути...  Е, три километра скално катерене и спускане през гори и шубраци и да, три часа беше. Стигнахме на плажа. Без думи... Имаше още една двойка японци на средна възраст. Бяха екипирани, обаче като за планина. Запознахме се, те бяха много впечатлени от гледката, бяха специално дошли за да видят плажа. Не си бяха взели чадъри и плажни принадлежности, идваха просто за да поседят край морето и да съзерцават. Споменаха ни за тяхната система на ориентиране, но не я разбрах - беше свързана с дерето, растежа на растенията и небето... За човек като мен, който не е планинар ми се стори сложно и непонятно, но най-вече рисковано.

С нашите нови гръцки приятели - Джордж и Рита си разменихме бирички, сандвичи, побъбрихме си сладко. Не усетихме кога изминаха 4-5 часа... И си обещахме да се срещнем пак, ако не в Гърция, то в София. Много мили и сърдечни хора. Без тях това приключение  нямаше да е същото. Благодарим им от все сърце ! :)

Никога, ама никога нямаше да намерим това място. А да тръгнеш сам и неподготвен не препоръчвам на никого, защото е опасно премеждие. Има маркери по скалите, но трябва да знаеш да ги разчиташ. Нашите гръцки приятели разбираха маркировките и те ни водеха. Иначе можехме да се загубим...

     На следващия ден ходихме до остров Закинтос. Станахме рано и пътувахме около час и нещо. Следващите няколко прости изречения ми костват дни наред сърфиране в мрежата. Никъде няма информация как от остров Кефалония да отидеш до остров Закинтос. Още по-малко пък, как от пристанището на Закинтос  да стигнеш до корабокрушенския плаж Навагио.  Та така.. Оставихме колата на пристанището на Песада, хванахме ферито - и след два часа сме там. Ето сайта на ферибота, за да проверите разписанията -
http://www.ionionpelagos.com/en/content/112
Качихме се на лодка за екскурзии от самото пристанище - 15 евро на човек отиване и връщане. Морето беше бурничко и на моменти доста ни прилошаваше. Но когато видяхме Навагио... Разбрахме, че си е заслужавало...

После отидохме до  Сините пещери, където който искаше се изкъпа в прозрачното море. Те са една от най-големите забележителности на острова. Най-доброто време за посещението на сините пещери е преди обед, когато светлината отразява морската вода в скалите с разнообразни нюанси. А докато чакахме да стане време за ферибота за връщане си поплажувахме почти на самото пристанище. Излишно е да казвам, че водата беше кристално чиста нищо, че е плажът е на 100 метра от  пристанището.

Чак късно вечерта се прибрахме в Айя Ефемия. Не ни се тръгваше от Кефалония..... остров на красота и безвремие, където суетата няма място, а приятели можеш да срещнеш и на най-неочаквани места. С други думи Кефалония- това е перфектното бягство. А това на снимката по-долу е Зола - прекрасно селце по пътя за Фтери. Казват, че има рибари в селцето, които могат да ви заведат до Фтери с лодка срещу скромна сума ....