ПРИКЛЮЧЕНИЕТО ЗАНЗИБАР

ПРИКЛЮЧЕНИЕТО ЗАНЗИБАР - РАЗКАЗВА ВЕСЕЛИН ГАРАБИТОВ

        
  Веселин Гарабитов е меломан - любител на звука от винилoви плочи, 
обича да шофира и да пътешества. Посетил е островите Санторини, Майорка и Занзибар, светите места в Израел, имперските градове на Мароко, златният триъгълник на Индия, Петра в Йордания, Доха в Катар, Косата дел сол в Испания. Работил е за Фен ТВ / Балканика, VTV, радио Фокус, а през последните 8 години е редактор и продуцент на новини в TV+. 

          1. С какво те плени Занзибар?
     Не бях и чувал за Занзибар, преди да отида там. Оказа се, че островът е едно от малкото все още не толкова експлоатирани места от туристическата индустрия, не само у нас. Ослепително бял пясък, ситен като брашно, кристално чиста вода по плажовете, цветни риби и зелени водни растения, надвиснали палми и шума разбиващите се вълни в далечните рифове, червени и сини маймуни, гигантски костенурки, огромни ферми за подправки … Харесвам нетипични места за почивка или екскурзия. Рим, Париж, Лондон всички сме ги виждали по телевизията. Докато за страни като Занзибар се знае по-малко.

          2. Какво е първото усещане, когато стъпи в Занзибар?
     Различно. Различно от Мароко, от Катар и от Индия - местата, които преди това бях посетил. Африка, с червената си почва, с буйната си растителност, с шарените дрехи на жените, с кичозно украсените си коли, с уханието на подправките, с виковете на търговците … Човек трябва да го усети, да го вдиша, да го докосне. Да види пъстротата на този свят. Занзибар е друг свят в друго измерение. Въпреки глобализацията, нтернет и социалните мрежи.

          3. Може ли човек сам да организира пътуване до Занзибар, какво трябва да знае и за какво да внимава?
     Може разбира се, но мисля че по-добре би било да бъде организирано от туроператор. Ако все пак решите сами да посетите Занзибар е добре да имате предвид , че островът се намира под екватора в Южното полукълбо. Има два дълги дъждовни периода и един къс. Удачно е да го посетите през декември- януари, когато на Занзибар е лято, или както бях аз, юни-юли, когато не е много горещо и влажно, защото там е зима. Препоръчвам да разпределете летенето на две равни части по колко 6-8 часа. Например от София до Доха (Катар), което е 4,5 - 5 часа полет, и след това от Доха до Стоун Таун - столицата на Занзибар, за около 6,5-7 часа. Повечето хотели са в североизточната част на острова, разположени на брега му. Разполагат с всички удобства, осигурена охрана и предлагащи спокойствие за почивка и релакс. Ако предпочитате шума и истинската атмосфера на Занзибар - изберете хотел в столицата Стоун Таун. Задължително да са пет звезди.

Трябва да знаете още, че е добре да разполагате с банкноти с дребен номинал в щатски долари. Около 500 на човек стигат за седмица - но все пак зависи от харчовете ви. В повечето хотели може да се плаща с кредитни карти, но е добре да проверите във вашата банка, дали картата ви е активна в т.н. страни от третия свят. Не пийте и не яжте нищо извън хотелите. Не пипайте животни по улиците и в парковете. За Занзибар не се изисква задължителна ваксина за жълта треска, освен ако посещавате континентална Танзания и парка Серенгети. Но си носете препарати против комари, ризи с дълги ръкави и шалове. Въпреки, че са унищожени преди 10-на години, все пак съществува риск от маларийни комари. Поръчвайте си екскурзии за острова само в хотелите - така ще имате опитен гид с добър английски или руски език, прилична кола и шофьор на ваше разположение. Препоръчвам обиколка до Острова на затворниците, където ще видите огромни костенурки или ще се насладите на дайвинг на едно от най-добрите места на планетата, обиколка на Джозани форест - националният им парк с маймуни и други диви животни, както и морско сафари до малките островчета около Занзибар.

Избягвайте т.н. бийч бойс, които ще ви предложат всичко на нищожна цена - от екскурзия до местен сувенир. По плажните ивици задължително бъдете с обувки за плаж, защото има много морски таралежи, които са отровни и могат да ви убодат и да предизвикат алергии или по-сложни проблеми. Все пак имайте предвид, че отивате в чужда бактериална среда.Носете си лекарства от първа необходимост, както и такива които постоянно приемате, защото в аптеките им може и да ги намерите. Носете и лепенки, марли, дезинфектанти, болкоуспокояващи, такива за разстройство и повръщане, както и за температура. Внимавайте с дрехите - особено жените, когато се разхождате по Стоун Таун, все пак 90% от населението в Занзибар са мюсюлмани и е добре да се уважава културата и традициите им.

          4. Какво най-много те впечатли по време на пътуването и почивката като цяло ?
     Уникалната природа! Няма такава комбинация от океан, джунгла и животни. Не случайно определят Занзибар като островът на гигантите. Всичко е огромно или поне изглежда по-голямо от общо възприетото. От боабабите, през огромните цветя и мангрови гори, до гигантските плъхове, примерно, които за радост обитават само Джозани форест. Както и досегът до едно историческо място, свързано с най-тъмният периоди в човешката история - робството. В столицата има мемориал, посветен на него. Католическа църква пък е издигната на мястото, където робите са били събирани от близките малки острови и бити до припадък, за да видят кой колко ще издържи и на каква цена може да бъде продаден. Англичаните премахват робството. Влязох и в покоите на султаните, включително на последния, управлявал Занзибар. За мен беше специална емоция да видя родната къща на Фреди Меркюри, вокалиста на легендата "Куин". Интересно ми беше как местните не го усещат като атракция, но за европейците и за българите е. Попаднах в парк, в който живеят два вида маймуни, срещани само на Занзибар, само в този резерват. Сините маймуни са останали едва около 500, те са единаци. Червените са около 1500 и живеят на семейства по 10-15.

Вторите са много доверчиви, приближават се на метри от хората, гледаш ги как се хранят, как се пощят, как обсипват с ласки малките си. В отделни комплекси се отглеждат и други застрашени видове. Морски костенурки, редки риби, змии, гущери. Големите костенурки са на Острова на затворниците, известен сред местните като Чангу айлънд. Интересното е, че там е построен затвор, който никога не е използван за тази цел. Вместо това има люпилня за малки костенурки, отделение за подрастващи, а възрастните бяха на 50 до 150 години. Занзибар е островът на подправките. На практика там се срещат почти всички видове екзотични плодове - от банани (съвсем малки и изключително сладки) до Пейшън фрут (Плода на страстта), портокали, дините им също са дребни и много сладки. Отглеждат много памук и каквито се сетиш подправки, включително шафран. По мое мнение най-добрият шафран е мароканският, с цвят на старо злато, занзибарският е по-скоро жълт. За 5 долара може да си купиш натурални аромати за тяло - нищо общо с химията, ползвана в цивилизования свят.

          5. Какво не ти хареса ?
     Като се позамисля май няма такова, освен може би старото им летище в Стоун Таун, което повече приличаше на декор от филм за Индиана Джоунс , отколкото на съвременните стандарти. Надявам се вече да са построили новият си терминал, защото когато аз бях там го строяха.

          6. Ако сега организираш пътуването си, какво би променил?
     Нищо. Изживяхме едни 10 дни пълни с емоции и приключения. Какво по-хубаво от това да закусваш на брега на Индийския океан, след това да се пиеш кафе в родната къща на Фреди Меркюри в Стоун Таун или да обядваш местна кухня в някоя ферма за подправки …

          7. Как би описал тази дестинация със свои думи?

Занзибар е приключение. Опитай и ти!

*Снимки-личен архив